1 Macc 6

1М ежду това цар Антиох, като минаваше през горните области, узна, че има в Персия град, на име Елимаис, прочут с богатство, със сребро и злато,

2 и в него – храм, твърде богат, и че там има златни покривки, брони и оръжия, оставени от Александра, син на Филипа, македонски цар, който пръв се възцари над елините.

3 И той дойде и се мъчеше да превземе тоя град и да го ограби, но не можа, защото гражданите узнаха намерението му.

4 Те се дигнаха против него с войска, и той побягна оттам с голяма скръб и отиде във Вавилон.

5 Тогава в Персия дойде някой си при него и извести, че пълчищата, които бяха ходили в земята на Иуда, са разбити,

6 че Лисий вървял със силна войска най-напред от всички, но бил разбит от иудеите, и те се усилили и с оръжие, и с войска, и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски,

7 и че разрушили гнусотията, която той бе въздигнал над жертвеника в Иерусалим, а светилището, както попреди, обградили с високи стени, също и Ветсура, негов град.

8 Когато чу царят тия думи, силно се уплаши и се разтревожи, падна в легло и изнемощя от скръб, защото не му се сбъдна това, що желаеше.

9 И много дни прекара там той, защото в него се подновяваше голямата скръб; той мислеше, че умира.

10 Тогава свика всичките си приятели и им каза: „избяга сънят от очите ми, и сърцето ми изнемогна от скръб.

11 И казах в сърце си: до каква скръб дойдох аз, и колко голямо е смущението, в което сега се намирам! А бях аз полезен и любим в моето владение.

12 Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Иерусалим, и как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и пращах да изтребват напразно обитателите на Иудея.

13 Сега познах, че заради това ме постигнаха тия беди, – и ето, аз загивам от голяма скръб в чужда земя“.

14 И повика Филипа, едного от своите приятели, и го тури управител над цялото си царство;

15 даде му корона, царската си дреха и пръстен, за да ръководи сина му Антиоха, и да го възпитава за царуване.

16 И умря цар Антиох в сто четирийсет и деветата година.

17 Когато Лисий узна, че царят умря, тури вместо него на царството сина му Антиоха, когото бе възпитавал в младостта му, и му даде име Евпатор.

18 Между това намиращите се в крепостта притискаха Израиля около светилището и винаги се стараеха да му пакостят, а на езичниците да служат за опора;

19 тогава Иуда реши да ги изгони – и свика цял народ, за да ги обсади.

20 Всички се събраха и ги обсадиха в сто и петдесетата година, и поставиха срещу тях стрелометни оръдия и машини.

21 Но някои от обсадените излязоха, и към тях се присъединиха някои от нечестивите израилтяни;

22 отидоха те при царя и казаха: „докога ти не ще отсъдиш и не ще отмъстиш за нашите братя?

23 Ние се съгласихме да служим на баща ти, да ходим по заповедите му и да изпълняваме неговите повели;

24 а синовете на нашия народ обсадиха крепостта и заради това се отстраняват от нас, и когото от нас намерят, умъртвяват и нашите имущества разграбват;

25 и не само връз нас простряха ръка, но и върху всички наши предели.

26 И ето, те сега обсадиха крепостта в Иерусалим, за да я превземат, а светилището и Ветсура укрепиха.

27 Ако не побързаш да ги изпревариш, те ще направят повече от това, и тогава не ще можеш да ги удържиш“.

28 Като чу това, царят се разгневи и събра всичките си приятели, началниците на войската си и началниците на конницата;

29 дойдоха при него наемни войски и из другите царства и от морските острови,

30 тъй че броят на войските му беше: сто хиляди пешаци, двайсет хиляди ездачи и трийсет и два слона, обучени на война.

31 След това минаха през Идумея, разположиха се на стан срещу Ветсура и се биха много дни и устроиха машини; но те излязоха и ги изгориха с огън и се удариха мъжки.

32 Тогава Иуда отстъпи от крепостта и разположи стан във Ветсахар, срещу царския стан.

33 А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар; приготвиха се войските за бой и затръбиха с тръби.

34 На слоновете показваха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка,

35 разделиха тия животни на чети и присъединиха при всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите; освен това бидоха назначени при всеки слон по петстотин отбор ездачи;

36 те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него.

37 При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях – по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му.

38 Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места.

39 Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила.

40 Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а друга – по ниските места, – и вървяха те твърдо и стройно.

41 И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна.

42 И влезе Иуда и войската му в сражение, – и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже.

43 Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят;

44 той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име:

45 смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък;

46 и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там.

47 Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях.

48 Царските пък войски отидоха срещу тях против Иерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион.

49 ^a И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята.

50 Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.

51 След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни.

52 Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни;

53 храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас;

54 при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място.

55 Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха,

56 се върнал от Персия и Мидия и с него – войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството.

57 Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: „ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството.

58 Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ,

59 и да ги оставим да постъпват според техните закони, както попреди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това“.

60 И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха;

61 и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта.

62 И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо.

63 После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града.